С идеята да правим полезни неща, тук ще намерите въпроси и отговори от практиката ни с клиенти, от дискусии и наши колеги. Отворени сме и за Ваши материали. Ако имате въпрос и получен отговор, и смятате че ще бъде от полза и за други, изпратете ни ги на office@kontraktplus.com. Ще имаме грижата да преценим степента на полезност и ще го качим на страницата ни.
Позволено ли е по българското законодателство да се работят само нощни смени?
Съгласно чл. 66 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Според чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
Няма пречка за сключване на трудов договор за работа само през нощта при спазване на изискванията за нощния труд. При полагане на нощен труд следва да се има предвид и разпоредбите на чл. 140а КТ, която установява особени правила.
В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Според чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
Няма пречка за сключване на трудов договор за работа само през нощта при спазване на изискванията за нощния труд. При полагане на нощен труд следва да се има предвид и разпоредбите на чл. 140а КТ, която установява особени правила.
Имаме допълнителен трудов договор по чл.111 за неопределено време. Основният трудов договор е прекратен. Каква е пречката с допълнително споразумение да се уговори основен трудов договор по чл.67 от КТ, без да се налага да се прекратява допълнителния трудов договор.
При сключване на договор по чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 111 КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава Образец УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 111 КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 111 КТ, т.е. “той да стане основен” по силата на закона.
КТ съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд (т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ). Предвид горното се счита, че при прекратяване на основния трудов договор следва и договорът по чл. 111 КТ да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор.
КТ съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд (т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ). Предвид горното се счита, че при прекратяване на основния трудов договор следва и договорът по чл. 111 КТ да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор.
Мога ли да работя на втори трудов договор и с какво работно време?
Съгласно чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда можете да работите на втори трудов договор при същия или друг работодател, освен ако в основния си трудов договор нямате изрична забрана за полагане на допълнителен труд при друг работодател. Сумарното работно време по основен и допълнителен трудов договор не може да превишава 48 часа на седмица, освен ако не подпишете изрично съгласие за това.
Задължително ли е осигуряването на пенсионер, който работи на трудов договор?
Независимо, че лицето е пенсионер, имате задължение да удържате и внасяте осигурителни и здравни вноски, както и данък върху доходите на физическите лица.
Може ли трудоустроено (с решение на ТЕЛК) лице да бъде назначено на трудов или граждански договор?
Трудоустроените лица не са с нищо по-различни от останалите. Могат да бъдат назначавани и на трудов и на граждански договори. Единственото, което следва да се съобрази е възлаганата работа дали може да бъде извършвана от това лице. Тук в помощ ще Ви бъде Вашата Служба по трудова медицина и предписанията на ТЕЛК.
Какъв е редът за регистрация на фирма?
За ООД/ЕООД – избор на име на дружеството и проверка за неговата уникалност; изготвяне на дружествен договор/учредителен акт; нотариална заверка на декларация с образец от подписа на управителя; изготвяне на декларация за търговска дейност по чл. 142 ТЗ; внасяне на минималния изискуем учредителен капитал в набирателна банкова сметка и получаване на удостоверение от сътветната банка; плащане на необходимите държавни такси по учредяване; внасяне на документите в Агенция по вписванията чрез подаване на заявление.
За ЕТ – избор на име на търговеца и проверка за неговата уникалност; нотариална заверка на декларация с образец от подписа на управителя; изготвяне на декларация по чл. 57 и 58, ал. 2 и 4 от Търговският закон; плащане на необходимите държавни такси по учредяване; внасяне на документите в Агенция по вписванията чрез подаване на заявление.
Каква е основната разлика между ЗДДФЛ и ЗКПО?
Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) регламентира изцяло облагането на доходите на местните и чуждестранни физически лица, докато Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) облага печалбата и доходите само на юридическите лица.
Колко болнични листове следва да ми се издадат, ако съм осигурена при двама работодатели?
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава по един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях. В графа „бележки” на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Ако към началото на временната неработоспособност Вие сте осигурена по два трудови договора, следва да представите два отделни екземпляра болнични листове и пред двамата работодатели.
В случай, че имам трудова книжка и стажът е отразен в нея, необходимо ли е да ми се издаде удостоверение (обр.№30) за стаж?
Когато трудовият стаж е заверен с подписите на главен счетоводител и работодател и е поставен печата на работодателя, не е необходимо да се издава удостоверение – стажът ще се зачете по надлежно оформената трудова книжка.
Какъв е редът за ползване на платения годишен отпуск за изминалите години на майчинството? Има ли разлика в размера на изплащането ако отпускът не се ползва незабавно след края на майчинството?
Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. От работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. От работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В Кодекса на труда и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските няма разпоредба, определяща последователност на ползването на платения годишен отпуск, но лицето следва да се съобрази с горните разпоредби. Най-общо казано – в интерес на работещият е да започне ползването от най-старият отпуск, за да не отпадне по давност, но това трябва да се съобрази и с вътрешнофирмените правила и процедури.В чл. 177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Имам регистрирано ЕООД което не работи – плаща ли се някакъв данък на края на годината?
Ако Вие регистрирате фирма и не извършвате никаква дейност през годината (нямате издадени или получени фактури), то тогава към края на годината не дължите никакви данъци и осигуровки. Вашите задължениея са: да подадете нулева данъчна декларация към НАП, декларация, че не сте осъществявали дейност за изминалата година пред НСИ и да публикувате отчети в Търговския регистър. Така декларирате пред държавата, че не сте имали дейност.
Какво означава 'документална обоснованост'?
Означава че разполагаме с необходимите документи за отразяване на дадена стопанска операция.Тези документи носят информация за състояли се факти, регламентират отговорности, и най-вече се явяват основно средство за контрол над действията в стопанския живот. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена.В счетоводството, устни доказателства не се приемат, всичко трябва да е надлежно документирано.
Лице с два трудови договора при един и същи работодател – основен и допълнителен. При напускане по кой договор се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск?
Съгласно чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасен по давност.
Основният трудов договор и трудовият договор за допълнителен труд са два отделни самостоятелни трудови договора. В случай на прекратяване и на двата договора, лицето има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл.224 от КТ както по основния трудов договор, така и по трудовия договор за допълнителен труд.
Основният трудов договор и трудовият договор за допълнителен труд са два отделни самостоятелни трудови договора. В случай на прекратяване и на двата договора, лицето има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл.224 от КТ както по основния трудов договор, така и по трудовия договор за допълнителен труд.